автор: vedrusa

* * *
Навеждаш ме
на мисли
и на ръцете с дългостта,
на бряг
с ефирната стена,
навеждаш ме...


* * *
Докосваш ме
на праг
и на очите с кротостта,
на хляба
с меката среда,
докосваш ме...


* * *
Откриваш ме
на път
и на сърцето с обичта,
на здрач
с насипната следа,
откриваш ме...