автор: shadowplay

Събудих едно момиче:
слънчеви лъчи резчупиха пространството в спълната,
стените се усмихнаха,
прозореца се разтвори за есенния ден,
капчици мъгла покриха лицето и,
а аз казах:
-Виж,знам едно място,
на никого не съм го показвал,
няма сенки в ъглите,
няма ключалки за воайорите,
няма 100 годишна миризма в леглото,
сутрин те буди петел,
вечер те приспива река,
най-топлия ден в годината е август,
а най-ароматната нощ-април.
Трябва да го видиш днес.

Събудих едно момиче:
стаята дишаше с пълни гърди,
отвън мъглата се топеше в предиобеда,
а тя каза:
-Виж,ти трябва да си луд.
Не те познавам добре,
света не е хубаво място,
годината не е добро време,
а ти си луд в предиобеда
и аз се прибирам у дома.

Бях събудил едно момиче,
но то не е същото момиче.
Стените издишаха с все сила,
слънцето се прибра в облак.
Трябваха ми няколко часа
за дадойда на себеси.