Правя грешка след грешка
и страдам от всяка една,
но не се отказвам тъй лесно
от голямата си мечта.
Допускам те отново в съня си,
побърква ме за теб мисълта,
но не те изтривам от спомена,
погубващ ме ден подир ден.
С тъга си припомням за нощите,
когато ти беше до мен,
когато смехът ни събуждаше
утрото на новия ден.
Сега съм сама и далече,
сгушена в зимния студ.
И зная време е вече
да търся нов порив със друг.