автор: _helena

Тя не е полегнала Венера...


..........................................................................

Виждал ли си как гърдите ми разцепват морета?
Тишината която ме настига
тежи от безумие
под ноктите й полудявам много лесно
и докато болката от удара се разлива на кръгове
мога само да оцелявам
в онемяването
с откъснат език

Тогава отеква мълчанието на Олимпия
отрицанието на сключените й бедра
и онази сухота в погледа
с който пренебрегва
цветята зад гърба си...
Навярно в нейния свят думите
/'ако още веднъж ме погледнеш така ще те убия'/
не са просто фон за дълбокия поглед
Там тя трябва да приеме
защото на него не му се отказва-
той е заслужил умилението в очите на робите
платил си е да бъде единствен
по няколко часа на ден
а на визитката му пише лаконично
'мъж'


Навярно в нейния свят има други видове хищници

...Мъже които консумират
заради желанието да консумират
желанието
което ги консумира
...Мъже които съществуват
в притежанието на пор/една/та
жена
без да забележат
че тя вече не диша
че те вече не дишат
...Мъже които не се срамуват
от унижението да умрат
два пъти на едно и също място
душейки любовта в сатанински ритуал
с наивно преклонение пред тънките й глезени
Мъже които са слепи
за черните котки в краката на жените
с гръбнаци
извити за победа
в знак че отново се тръгва на похо/т/д
...без звук
...без имена на челото
...в плахо мъркане
...и нямо преклонение

В нейния свят революцията на високите токчета
не се е състояла
затова презрението се преглъща
а не се носи като тънка черна лента на врата
точно там
на мястото на липсващата ябълка
Адаме…

И все пак Тя не е забележителна

Тя е толкова гола
колкото може да бъде една муза пред очите на света
Тя е толкова покорна
колкото може да бъде една Олимпия
Тя е толкова обикновена
колкото може да бъде една жена

докато гърдите й разцепват морета