Кажи ми пак, че тази няма да съм аз, която ще убият.
Казвай ми го всеки път когато наранена вия.
Напомняй ми коя съм и че няма нищо даром.
Взели ли са ти очите, други са ти дали.
Пазар направиха Търговците в Храма и докато продаваха се и кълняха. Пази ме Господи от Прекалените светци, които изкривяваха за да я продават. Да дори и Вярата вървеше на Пазара..Продаваше се.Оцеляваше се.
Не, няма драма. Светът на Хората не е измислен. Остава аз да съм измислена?
Когато те убиват, те понякога убиват с усмивка и са много мили.
Вагон без релси в макови полета, та в синьото небе се вият птици, напомняй ми че има и красиво когато свита и безкрило в болката си аз се вия..
Пътувам с теб за никъде пътувам и Слънцето което свети не е Звездата около която обикаля нашата Планета. Това Търговците не го разбраха убиваха хигиенично, праведно преди това Ръцете си измили.
Мозайката се нареди. Светът върти се без да знае че понякога когато идва нощ може и да е последна.
Роди се Ден прогледнал, така го исках да Е истински преди до Нея, до Реката с новородена болка да приседна.
Вагон без релси в макови полета, та в синьото небе се вият птици и всяка болка знам, но ти напомняй ми. Е предпоследна.