автор: Gorqsht_snqg

Не се сърди на твоето момиче
задето всеки път е закъсняло,
за туй че не на тебе се обрича
и цял живот се скита замечтано

по своето море и по поета,
във който не успя да се превърнеш.
Прости му за чаровната превзетост
и за това че много, много дълго

лъщеше смях по устните му нежни
от нечии усмивки непознати.
Не го съди за мислите небрежни,
за тежките мъниста плач разляти

пак не за теб! Навярно за морето,
в което никога не те е припознало!
Не го кори за дръзкото кокетство
в разрошения поглед прималяло.

Недей плачи за твоето момиче
дори и с цял живот да закъснее!
То може би и теб ще заобича...
щом за морето и поета остарее.