автор: haboob

Преди млко. Беше ми много смотно.. Гледх си ръцете - смотни.
Щеше ми се да пипн нещо приятно с тях.
И се ядосх. Изпуснх си нервите. Викнх им че ги мрзя.
Грешк!
Нещо се обърк.. Мгия няккв!
Згубих контрол върху собствените си ръце и чух:
"Ние првим всичко което си помислиш и пипме кви ли не гдости но вече ни писн! Все се биеш по гърдите "з това, з онова!" - е сег ще видим!"
Понечих да говоря:
" м , з.." - и "пляс" три пъти по устт. Удрят ме кто чуят първт букв от збукт..
Сег говоря кто мух. Ням ми го ""-то, оох спрете, ммк му!
Сигурно трудно ме рзбирте..
Не питйте кк ви пиш, но огрничението е същото! Пробвх чужди езици, но моите ръце ги знят и отново шмри по устт..
Преди ми беше просто смотно, но сег е ужсно!
Трябвт ми чужди и нормлни ръце д успокоят моите.
Добре че движ кркт.., че се движ.. ох, тръгвм докто не е късно, зщото току що ръцете кзх:
"Сег освен уквт "" ти спирме и ""!", оох...