автор: fudgitive

Понякога, след залез, разхождайки се по малките улици на стария град можеш да чуеш вятърът да нашепва тази история. История за две души, две съдби, за любов, щастие и още нещо.
Тези дни морето било бурно и сърдито, времето мрачно и намръщено, а вятър и дъжд допълвали картината на една буря в иначе спокойния живот на градчето. Вълни заливали брега, блъскали яростно скалите, а плажът бил изчезнал под настъпващото море. Светкавици и гръмотевици разкъсвали сивото небе, а грохотът откъм морето заглушавал писъците на изплашените чайки.
В миг като този две самотни сърца разкривали едно на друго че се познават, макар че не се били срещали никога преди...
Старите моряци разказват че в този момент в морето се появили два водни стълба идващи от различни посоки и при една ослепителна светкавица се слели и продължили навътре в морето.
А на брега две души решили да слеят своите съдби и сякаш времето било спряло в тихо преклонение пред назабравимия миг.
После изведнъж всичко утихнало, слънцето разкъсало облаците и морето се успокоило. Балансът се възстановил.
Има хора които вярват, че са виждали двамата щастливи и прегърнати да вървят без цел и посока, но заедно.
И още можеш да чуеш вечер, край някой огън или камина, тази история поокрасена и преувеличена, но истинска в сърцата на морските хора.
Тази история е реална и като всяка такава не завършва с Happy end - любовта изтече като пясък между пръстите на дете, морето вече не е същото и всяко лято единият търсеше по брега своята изгубена половина. Брегът също не е вече там и морето отдавна изми стъпките на вечно търсещите изгубената любов души.