автор: c_ant

справедливост е ярката земя
сякаш пурпурна от продължителност и
степенувана непогрешимост

вдлъбнатина по пътя на отишла си
въплътена в предстояща вярност фигура
от фугата на изранена нежност и
примеси от жаждата на речни разливи

“ще бъда там!”
когато по структурата на ръба съм
венецианска живопис
с архитектоника в
патетичната сингония
пентагонална като изворите на живот
повторени от нищото на
несъществуващ принос

и същата причинна сила
подрежда камъните в кръг и
остракира името ми -
дълбоки ли са стигмите
отново пет
разцъфнали в плътта Му
/толкоз за Мантеня/

а лицата са гримаси от боси ходила
инкрустирани с години от миражи
по търкалящи се погледи
покаялите се отново
много ли са пет
когато ни отвеждат с преждевременна грижовност

“не съм съгласен!”
като блуден син е парцалив синтаксисът ми
ограниченията са
моделирана илюзия в градация
преливаща по същността на сенките
до моето лице

ерозирала до пурпура на непрогледност