автор: vavilon

“ Златото се очиства най-добре в огъня “

Понякога е нужно да вярваме в чудесата. Тогава едно малко вълшебство преобразява ежедневието. Въпросът е кой момент ще изберем, че ЧУДОТО е станало ИСТИНА. Разбира се, то идва едва когато се надяваме и желаем да бъдем ЧОВЕЦИ. С мисия. Защото : “ Златото се очиства най- добре в огъня “.
РОДИХ СЕ в края на октомври в АГ болницата в малък провинциален град. Моята майка, измъчена и уморена, на 36 години, нямаше вид на млада вдовица. Татко работеше в столицата и като техник във фирма, и на строителен обект. Желаеше да осигури на семейството най-доброто. Разстоянията бяха големи около 320 километра. Имах сестричка – Нина – на шест годинки, която носеше удовлетворение на близките си.
РОДИХ СЕ в края на тихия, но хладен октомврийски есенен ден, дал усмивки, и болка на Женя, моята майка.
Разбиранията на баба ми, майката на Женя, ярко се отличаваха от тези на другата ми баба Янка, майката на татко.
Баба Стойка смяташе, че децата се възпитават с любов и разбиране. На вид беше добродушна зряла жена, чакаща да се пенсионира. Работеше като счетоводителка в банката, намиращата се на централния площад.
Баба Янка пенсионерка по болест обичаше философията и психологията и четеше Фройд, Сократ, Демокрит. Уважаваше етиката на Аристотел, която развиваше ума и волята. По тези правила настояваше снаха и да живее като спре да пуши “проклетите цигари”. За нея духовните упражнения са важни при житейските трудности.
РОДИХ СЕ ОТНОВО. И още тогава потърсих своето. Но, уви! Тъжната новина за смъртта на моя татко помръчиха деня на раждането. Тате Вальо бързал да се прибере по-бързо, взел неправилно завоя и челно се блъснал в идващата кола. Скоростта била висока, ударът – много силен. Шкодата излязла от пътя в близкото дере. Смъртта споходила 43- годишния мъж по нелеп начин.
Женя звънеше напразно по GSM-а на баща ми. Споходили я мрачни мисли. От отсрещната страна се чувало : “ Globul ще предаде вашето обаждане! “.
РОДИХ СЕ. И чрез раждането знаех смисъла му, знаех значимото. Всъщност – разбрах ВСИЧКО. Дори и мисълта : “ Скръбта ви ще се обърне на радост и радостта ви никой няма да ви отнеме!”.
Моето Аз вече принадлежеше на фамилия Маркови. Значи – нищо не бива да казвам! И реших да мълча. Мълчах до шест годишната си възраст. Смятаха ме за изтърсаче. При трудните финансови години родителите не смятали да имат второ дете. Но аз – хоп- появих се! Имах мисия на Земята. Наричаха ме “нямото внуче”, а това ме натъжаваше и емоционално. По-скоро се чувствах възрастен в тяло на дете. А “ Златото се очиства най- добре в огъня”!
РОДИХ СЕ ТУК. И повярвах в Спасението. Майка плачеше тихо, скрила в длани бялото лице.
...Минаха няколко години. Отдавна Женя не носеше черните дрехи, шалчето, палтото, полата... Вечер ходеше до съседката Руми на гости и ме оставяше на сестричката. Тогава се заслушвах в мелодичния глас на Нина, претърсваща кутията с бижута и като дама поставяше умело червило върху устните. Разрешваше разкошната си кестенява коса и с мамината официална рокля дълго се вглеждаше в огледалото. “ Рицарю, приемам твоята любов!... “ – рецитираше на глас части от любими пасажи. В Нина сякаш всичко беше прекрасно : лицето, очите, гъвкавото тяло, сърцето... Беше станала принцеса. Но не за дълго. Скръбта се опитваше да излезе от прозорците на къщата, ала болката предстоеше.
РАЖДАНЕТО МИ беше продължително. Цели дванадесет часа! Лекарите решили да родя по нормален път. Внезапно показанията ми се влошили , а пулсът – едва се усещал. Но мама вярвала, че чудесата се случват и напрегнала цялата ВОЛЯ, за да РОДИ. Два дни криели от нея вестта за смърттана татко. Баба Янка поучаваше родилката : “Търпението, дъще, е голяма добродетел! Ще си дойде Петьо, мила щерко!”, а тайно оплаквала мъртвеца.
Исках от сърце да предотвъртя тази внезапна и нелека Болка, да спра огорчениено като влея НАДЕЖДА в сърцата на близките. Но знаех, че “Златото се очиства най- добре в огъня” , и мълчах. Мълчах до съдбовния ДЕН! По обед се упътихме към поляната край реката. Денят предвещаваше да е топъл. Не попитахме никого. Все пак Нина се чувстваше голяма. А аз бях прекалено послушен. Сгълча ме, когато взех телефона в ръцете, но после – размисли и ме погали по бузата. А тя бавно съблече лятната рокля и със спуснати коси навлизаше във водата. Изглеждаше като морска нимфа. Залисах се с телефона.
РОДИХ СЕ НА ТОВА МЯСТО. Нина беше красива. Приличаше на мама. А водата я галеше, милваше я като тих припрян любовник и я приласкаваше да навлезе по – надълбоко, по – навътре....
........ Моят вик за идващата опасност не я спря. Дори не погледна към сушата. Слънцето омайваше и я караше да се усмихва. Не мислеше за нищо. Силата, надигаща се в мен стана молитва, а молитвата накара СВЕТЪТ да замълчи: “Моля те, ГОСПОДИ, не и тя! Помогни ми!”...
.... Плувах, плувах, Нина....Нина.....и плувах...
И ВСИЧКИ СПОМЕНИ НАХЛУВАХА В ГЛАВАТА И ПРАВЕХА СПАСЕНИЕТО КРАЛИЦАТА НА ЖИВОТА.
Водовъртежът беше силен. Искаше да отнесе със себе си момичето. А Аз се опитвах да спра едно идващо нещастие.Неправилният избор на Вселената!
РОДИХ СЕ. Напразно ронех сълзи и стонове мъка поглъщаше Вятърът. Скочих във водата. Плавах И пак, и пак. Хванах я за ръката. Усетих течението, но продължавах. Увереността ми и жаждата за Живот правеха тялото готово за Изключителното. От брега леля Руми махаше с ръце. Викаше, викаше, ала плясъкът на вълните заглушаваха виковете. Стори ми се, че не вика, не крещи, а вие, вие от СТРАХ. Наистина ли “Златото се очиства най- добре в огъна?” ...
...Плавах .... плавах... Чувство за спокойствие ме налегна. О, някой ме разтърсваше усилно! Не помнех имена, събития, време...
Време....
............”Живи са!”..........., Бяла престилка, болница, лекари......
Жив съм бил! А сестричката ми?! ...” Спасил я е! А е толкова малък!Това е цяло чудо!” – буботеше мъжки глас.
Отворих очи. А! Мама!”Сине, о, сине!”- плачеше тя.
Сълзите очистваха бедната наша Земя и искаха Щастието да няма край.
Оживях. Оживя и Нина.
РОДИХ СЕ. В този миг сякаш се родих отново.Видях как ЧУДОТО се превръща в ИСТИНА. Не ме е страх от Смъртта! Защото я надвих. И чрез ВЯРАТА открих СЕБЕ СИ. За да реализирам мечтите и тайните дори!...

...И до днес потомците разказват за едно шест годишно момче, спасило своята дванадесет годишна сестричка от удавяне. Спасило, проговаряйки. И се превърнало в герой.

Хубаво е да разберем границите мужду илюзията и мечтата. И да намерим разликата. Тогава, когато : ” Златото се очиства най- добре в огъня” и пречиства лошотията, злобата, тъгата, дава опрощение и взима любовта, за да я върне отново някой ден.

Повярвахте ли в себе си?!....