автор: andromeda_vicky

Аз плача, когато съм тъжна,
плача, когато боли,
плача, когато съм длъжна
да не харесвам че вали.
Плача, когато нощем луната
докато в небето се върти
със своята дреха в позлата
отнема детски мечти.
Когато сутрин морето
изхвърля на скалистия бряг
изгаснало пламъче от сърцето
на пътя изгубил моряк.
Аз плача, когато светът се променя
и спира на птиците полета,
когато в небето над кея
отмира на природата волята.
Аз плача, защото светът не иска.