автор: Rimoza

Надеждата е слънчево утешение,
от горчивите дни - спасение,
към нея с Икарова дързост летим,
тя е порив изконен, неугасим,
дори когато пролетта се бави,
и да си отиде зимата забрави,
ние пак мечтаем някой ден,
да засияе изгрев прероден,
да докоснем усмихнато небе,
с победно сбъднати криле,
да заключим в ъгъла вината,
да звънне бял компас в сърцата,
да преоткрием вярната посока,
и надскочим клопките на живота,
по пътя нов, с благослов да вървим,
в бели темели делата си да вградим,
любовта да ни бъде светъл кумир,
да не живеем с мрака зъл в мир.