Спя... И бълнувам.
Тишината е заредена със страст.
Черни облаци раждат бели врани.
Полудява стрелката на стария ми компас.
Лозята на чувствата ни още не са обрани.
И тече сладък сок от пукащите се със стон зърна.
Пияни пчели жилят тишината,
която гълта нотите от клавишите на пиана,
свирещи сами мелодия странна, непозната.
Спя... И ти си там в моя сън.
Към ръба на хоризонта вървиш наобратно.
Носиш дъгата през рамо и валят дъждове със звън.
Когато ми се усмихваш,чак ми става приятно.
Не ме събуждай!
Не късай дрехите на нежния ми копнеж -
паяжинки от нишки нетъкани.
Премини през тревите, росни от скорошния валеж.
Когато залитна, за сърцето ти ще се хвана.