автор: vedrusa

Сетива преситени,
една ръка донася
милостта на погледа,
хрипа на гласа...
Умората
проглежда там -
жълтиците
на едно унищожително поглъщане,
желанието изнемогва
да прекъсне
и повие меко...
и онзи страх клокочещ
от аромата неочакван,
и прегръщането,
което е отдаване
проникващо сaмо във себе си,
отдалечено, но и кипнало в съня
недосънуван най-вълшебно
и онова надмощие -
приканен порив
на следваща
утеха
и сетива преситени...