Виждам - от хълма на моето село
луди шейни да се спущат,
снежни човеци – духом и телом
да чезнат в щура вихрушка…
Тръпнат ръце, дрезгавеят гласчета,
дъхава пара се вдига,
хвъркат ушанки, голеят вратлета,
бялкат се мрежести мигли…
Ахкане, охкане, варда-че ида! –
греят очи и сълзици –
нищо, че шалът е скъсан-разбридан,
че има нулева видимост…
…там ще се върна, при хълма далечен,
там – при шейната и ските…
Има да свири вятърът бесен,
има да щръкват косите ми!