автор: sradev

уточнение към диалога ни с copie
....
Пред храма на Филията ме спря пазача с копие:
- Имаш ли филия?
- Имам поничка.
- Не можеш да влезнеш в храма без филия.
- Ето, сплесках я и стана на филия.
- Не ме заблуждавай - филията е намазана отвън, а поничката отвътре.
- Е, от къде да ти намеря филия! Да резна поничката на две?
- Може, но се влиза само с една филия.
- Проклятие! Другата половина падна в прахтта и пълнежа се оплеска.
- Дръж внимателно тази, която остана. Внимателно, казах! Не стискай силно, че е мазна и ще ти се измазули.
- Добре, мога ли вече да влезна?
- Можеш! Вижда се, че вярваш във Великата филия.
- Как позна?
- По проклятието. Неверниците не проклинат възможното.
- И какво ще ми дадат в храма?
- Ще направят така, че твоята филия никога да не пада по очи.
Влезнах. През една врата се прошмугна човек с жълто-зелени омазнени дрехи.
- Ох, пак ли понички!
- Това имах. Бихте ли ....
- От мен да мине,- каза омазненият и на една хапка изяде филията ми.
- Какво направи ти с филията!?
- Изпълних се с вярата ти! Тя никога няма да падне вече по очи!
- Но тя няма да падне и по гръб!
- Ако падне, ще е само по гръб.
- Но нея я няма, а тогава е вярно и "Ако падне, ще е само по очи."
- Продължавай да вярваш и тя ще пада все по гръб.
- Но това не е честно, ти я изяде.
- Тук е храма на филията. Ако вярваш в честността, иди в храма на Честността. Там раздават плесници. Честно. След като те ударят по едната буза, веднага те удрят и по другата.

19.12.06