Искам да ти дам без капка свян
от пролетните дъждове молитва.
Но ти недей разумно се опитва
да разгадаеш пурпурния блян
на залеза от прилепи премрежен.
Подире ми не гледай с жалост,
щом светят стъпките в нощта,
разпалили пожар от светли пръски.
Недей обрича двама ни на старост,
обрамчена от тежки бръчки.
* * *
Във жажда ще изпия две сълзи.
и ще преглътна две тревоги.
Ще ме помилваш ти с очи.
Ще те целуна аз сред улиците строги.
Надвил умората на посивяла тлен,
ще духа вятър. И слънцето ще грее.
Светът ще се роди за теб и мен,
без дори да го усетим.