Минават векове... тишина и звук,
Ала светът е вече друг,
Глас човешки, щом чул се тук.
Явили се светли умове преди.
Те букви дали на своите народи.
Ази, буки, веди...Кирил и Методий!
Нима ще има интернет,
Азбукали, няма отнапред.
Буквите мост във времето градят,
Умора те не знаят,
Книги, послания...творят.
Влюбените "ОБИЧАМ ТЕ" с устни пишат
И "МАМА" мъничките сричат.
Тез послания не губят сили,
Е ли списват ги, буквичките мили!