автор: kalicina

Вятърът счупи прозорец и стъклото на пода се пръсна
със адския звън на изгубено...
На масата в хубава ваза горяха във своята сила,
живяха във своята младост цветята на нашата къща.
И ето го вятърът спира, за миг се оглежда да види
къде да се мушне и грабне, какво да открадне за себе си....

Той вазата бързо обгръща, фучи и се зъби насреща,
за миг цветовете отронва и както яви се изчезна!
Стърчат стъбълцата-сираци във ваза превърната в гробница.
А на пода във стъклен отблясък кървят цветовете отронени.
Последните мигове гаснат и те са последните спомени....

Проклет да си вятър-убиец!
Проклет да си вятър-разсипник!
Безсмислени твойте прищевки прекършват живот и отнемат
на утрото днешния спомен!
Оставят албуми без снимки и празна голямата къща!

А само на малките свещи остави им пламъка бледен
да пари сърца овдовели
да жали със немите сълзи.....


В памет на седемте....