автор: YNOK

Когато вали
Те идват при мен.
Вече не малко
И все повече
Бивши.
Когато вали
Те идват при мен.
И ми казват вечното:
Помниш ли…
Аз им казвам вечното:
Помня…
Спомени като чирепи.
Реставрация на настоящето.
Те знаят ли
Дали?
Че са при мен
Когато завали…
Че са при мен и ми прощават
Безоблачните дни
В които не вали.

Когато вали
Те идват при мен.
Вече не малко
И все повече
Мъртви.
Когато вали
Те идват при мен.
И ми казват:
Не бързай… Аз им казвам:
Не бързам…
После спира да вали.
Възсядам кончето от въртележката
И гоня слончето пред мен…
Когато вали
Те се сбират при мен.
Отпиваме бавно от чая
И единодушно прощаваме
На живите.
И на дъжда.

Когато вали
Той идва при мен.
Единоличния
Триединен…
Не обича да споменават
Напразно името Му.
Когато вали
Той идва при мен.
И ми казва - Хайде да скачаме от моста…
Аз Му казвам - Забранено е… Спасителя…
Спасителя е мое момче - Казва…
Когато вали
Той идва при мен.
Подава ми
Червената Си мушама
Зелените Си гумени ботуши
И ме изпраща
Да разходя
Под дъжда
Моите бивши.
И моите мъртви.
Сяда зад моята чаша
Отпива и ми прощава.
Правописните грешки.