автор: pale_with_fear

Тук има само тишина!
Паважът е покрит като със слама.
В ръцете си държа мечта -
от птици зимен помен правя.

Щурчетата са скрити под снега.
Елхата е безумно закачлива.
Триглав във висините е подпрял глава
като конфета се извива.

На масата редя отново настроения -
припомням си отминалите празници.
А детските очи искрят пак, гледайки свещта
и молят ме да съм усмихната...и жива.

Врабчетата подскачат - не пищят,
а гълъбите са по градските площади.
Кога ли ще настъпи пролетта
и от кокичетата да открадна - смелостта им!