автор: EvaYamon

Аз незаслужено обичах
И незаслужено се смях,
Във вечната любов се вричах,
Но този път и аз разбрах:
В един ден – радост, в друг – тревога –
Тече животът променлив.
Кажи, защо мълчиш, за бога?
Защо си толкоз невлюбчив?
О, Слънце, моля те – убий ме!
О, Вятъре, развей праха
И над поля, гори извий ме
И отнеси далеч страха.
Аз незаслужено обичах,
Аз малка, странна, луда бях
И като капка дъжд се стичах,
На слънце блеснах и умрях.