автор: fustu4ko

Убодох се на ледените стъкълца
в очите ти,
Но сълзи да заплача не останаха.
Позната болка -
удара в стената после нищото.

Уши ми тясна дреха от очаквания
за перфектност.
Превърна ме в разочарование
за себе си.
Не мога да те уча да прощаваш.

Ще те оставя да ме съдиш
за сълзите,
за грешните ми отговори и
за прошките.
Мостовете да гориш ще те оставя.

Дано намериш тая светлина
за себе си,
дето все не ти достига
не аз съм
музата за теб и даже в този стих
я няма римата.