автор: rosy88

Днес имах важен разговор с моята племеница.
Тя, както знаеш е интересна, мъдра личност, а и вече е голяма на цели 10 години, така че реших да поговоря с нея по въпрос, който не ми дава мира от дълго време ...Подхванах разговора от далече , но както става обикновено между нас двете, тя веднага нацели темата, която ме вълнува и беше достатъчно добра да ме осветли по въпроса.
Разговорът ни протече горе –долу така :
-Миличка, - питам я аз – ти как разбираш дали някой те обича?
-Амии... Незнам ...Държанието...
- Добре де, майка ти обича ли те ?
-Да .
- А винаги ли се държи добре и специално с теб?
- Оууу, понякога е отвратителна, крещи и въобще не ме чува.
- Но ти твърдиш, че те обича?
- Знаеш ли, лельо в нашия клас има едно момче....
А, дойдохме си на думата!- мисля си аз .Та нали затова го водя този разговор, заради едно момче...Отплесвам се, но тя бързо ми привлича вниманието с интересния жест, който прави . Сякаш помилва въздуха и ръката й замира върху устните .
- Та какво за момчето? Слушам те.
- Ами мисля, че ме обича!
- А, така ! – олеле, майка й знае ли? Та тя е на 10. Подранил пубертет? Ехоооооооо! Ку-ку ! Изведнъж осъзнавам, че съм прекъснала общуването и съм включила вътрешния си диалог! Връщам се бързичко, защото съм натренирана, а и въпроса, който й зададох е от първостепенна важност за мен .
- И как го разбра това миличка? Той ли ти го каза?
- Ами...Не! Ние не говорим много, но... Очите му ...Той ме поглежда и аз знам, че ме обича.
-Знаеш ?!!! – тук вече съм в шах . -Как така, "знаеш"? Той, може така да си гледа човекът? Имаш ли някакво доказателство,че това е така ?
- Но лельо...- тя е леко отегчена – на мен не ми трябва доказателство! Просто го знам, разбрах го с вътрешното си чувство ...и....
- И какво, какво е твоето чувство, вътрешно де?
- Щастлива съм! Това ме прави щастлива!
После тя закръжава около мен и ме обсипва с целувки. Толкова е жива и толкова истинска, че я прегръщам и й казвам :
- Кога за последен път ти казах ,че те обичам?
- Току що!- Усмихва ми се дяволито тя.- Но нямам нищо против пак да го чуя.

Тя ми напомня за някого, толкова много, че боли . Понякога я поглеждам и виждам как кожата й свети сякаш е покрита със скреж . Веднага разтварям прегръдката си и я гушвам, за да я стопля, а тя ми шепне в ухото поредната си сладка тайна ...

Десетгодишните. Вълшебството на детството. Как можеш да го забравиш? Та то е тук. То продължава!