автор: RumikoNR

В тази тъмна нощ
морето е обляно в
блестящ разкош.
Лунната светлина падаща
върху капките вода
блести ли блести
в мрачна самота.
И аз съм сама в
плен на ноща.
Вълните тихо бущуват,
звездите бледо блещукат.
А аз?
Аз седя на пясъка студен
и с думи рисувам цялата
таз призрачна свен.
Сред тази тъжна среда
си мисля за моята мечта.
Да именно мечта
осъдена на гибелта.
Да намеря човек, държащ,
обичащ само мен;
разбиращ ме по-добре
от всеки друг...
Една вълна намокря ми краката,
а в далечината нещо кряка.
Скоро ще дойде изгрева,
ще прогони ли тази самота?
или даже на дневна светлина
тъжната красота е
още по-прекрасна?