Като пламък
в сърце
ли да те пожелая -
а мъката наживо
как да се изстрада...
Облепена
и погълната в спомена -
от дъното на
гардероба ми наднича...
Омърсена и разкъсана
в стари дрехи
дебне самотата.
Размазан грим-
от гордостта и суетата,
крещящи тонове -
прокълната съдбата.
И само бъдеще невзрачно
въргаля се в краката.