Топлите тухли на старата къща
помнят гърба ми обелен,
помнят стрелите с бакърено връхче,
топката в час за вечеря.
Сухата кашлица помнят на тате,
тихите стъпки на мама,
низите, шушнещи в залеза златен,
сърпа, жадуващ прохлада…
Сам съм, при тях съм. Припрян ги опипвам.
Слънчева прахан се рони.
Паяк се спуска към мен. И оплита
челото ми в тънички корени.