Вчера почуках на твоята врата
ти отвори с поглед предизвикателен
уверена в красотата си жена
любих те с жестокост
тялото ти галих го без свян
и виждах как мразиш ме
но не можеш да престанеш
да викаш и да ме целуваш в нощта
а после нежно-романтично
в светлината на нощта
и виждах как уплашено, с надежда
за теб любовта за първи път
не изглежда глупава шега
колко смешно
за мен всичко беше
просто поредната лъжа
ти, която си късала
достатъчно наивни сърца
и си мислила, че любовта
е весела игра
за теб дошло е време
да страдаш без вина
няма да позволя да ме стопи
първата нежност появила се някога
в твоята душа
нямало ненаказани добри дела
добрите хора лесно се обичали
обичай ме ако смееш сега