автор: BlueEyes

да седиш в планината
студа да те кара да се чувстваш жив
отсреща канарата
да се извисява на фон ръждив
а после в гората
зелено да е в твоите очи
птиците да накъсват тишината
с песни наивни и добри
и морето то синьо
с пясък ситно-бял
слънцето отразява се прикрито
в топлите вълни
звездна тъмна нощ
лежиш в полето извън града
и вселената говори
с твоята душа
а тя едно си знае
любов искала една
а тя любовта те е предала
защо изобщо мъчим своята душа
не, не я обичай
остави я да се разкъса докрай
остави я да умре сама
тя натам лети щастливо
за теб има достатъчно
нормална красота