На пластове е времето.
От бялото на миналите дни
остана малко-
от сиво в черно времето се оцвети.
По навик се събуждаме в мъгла,
в мъгла вървим и във мъгли мълчим..
Дали се губим!?-Не.
На гарвана викът е ориентир.
И следваме посоките си смътно
във времето на гарваните,
търкаляме се - орехи безчет.
Храна на гарвани ли сме или..!?
Докато във черупките стоим
на своите благополучия,
на собствените си отричания
костеливи,
мъгливи малко
и сиви преждевременно-
от гарваните само се боим.
Под крилата им вървим,
по пътя лъкатушим,
дните си броим с викът на гарвани..