автор: Rimoza

Ела със мен, когато полетя към ада,
да споделим на Луцифер бялата награда,
преди да ни прегърне на нищото бездната,
преди да се вречем в молитвата на неверната,
преди да ни отключи мрака своята врата,
и да се изгубим в мъртвата му тишина.
Ако си готов ела и дари ме с разпятие,
ако не си готов, благослови ме с проклятие,
да спазвам праведно Божия закон,
да не посягам към забранения клон,
на който зрее ябълката на любовта,
дарила с грях първите Божии чеда.
За ласката ти всеки ден да копнея,
богоугодно всяка нощ да се отричам от нея ,
да помня винаги райските правила,
и да не казвам на изкушението "да",
и все пак ако един ден с ада заменя рая,
ябълката е цяла, но вината си ще призная.