ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД Регистрация ХуЛитери:
Нов: darya
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14139
Онлайн са:
Анонимни: 683
ХуЛитери: 0
Всичко: 683
Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | Съавтор: В. Друмева Дев. м-р Калофер
Защо покриват облаци небето
и вихър вей в помътената вис?
Чело привежда и ридай цветчето,
прекършено отронвна лист по лист.
Къде отиде хубостта му нежна,
уханието, свежият му чар?
Съдба слетя го неизбежна,
а беше на цветята полски цар.
Сърна простреляна лей тук сълзици.
Залива се земята с тях от скръб.
Премръзнали в нощта там гинат птици.
Гръм пада над гитантски дъб.
И туй ли само! Утрото раздира
камбанен тъжен звън: дин-дан-дин...
Сред безнадеждна скръб човек умира.
Оставил може би самотник сам самин.
Ридание излива някой жално,
под булото на бисерни сълзи!
Над траурното шествие печално
отронват листи белите брези.
И тук и там земята тръпне бедна
от скръб, печал човешка, болка, стон.
Усмивката застива в мъка ледна.
Разрухата стои на властен трон.
Смърт шесва и коси без жал живота
на млад и стар, на крехкото дете.
Не е ли той прискърбен път - Голгота,
що знай тъги, неволи само да плете!
Смъртта изгаря сетната надежда
по пътя земен, толкова нелек.
Над мисли мрачни ум помътен свежда
в скръб потъва бедният човек.
Животът що е? - сянка, сън, измама
С човека земен глупава шега!
Завършва песента си в мрачна гама,
в печал и неизказана тъга...
Тежи загадъчно простор оловен
над сетния житейски бурен ден.
Какъв е смисълът му тук върховен,
щом стига в пътя си до гроб студен?
Публикувано от aurora на 30.11.2006 @ 16:06:35
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
Р е к л а м аПролет иде (по К. Христов) | автор: arhiloh | 1310 четения | оценка 5 | показвания 102580 от 125000 заявени | [ виж текста ] |
|
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Триптих II /Смърт/" | Вход | 4 коментара (14 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Триптих II /Смърт/ от rimoza на 30.11.2006 @ 16:33:16 (Профил | Изпрати бележка) | Много силен стих !
(и много тъжен)
Поздрав ! |
Re: Триптих II /Смърт/ от bon_bon на 01.12.2006 @ 10:14:17 (Профил | Изпрати бележка) | С най - светли чувства от името на една свята жена и
на една светска Благодрим на първия си читател! |
]
Re: Триптих II /Смърт/ от rimoza на 01.12.2006 @ 11:35:23 (Профил | Изпрати бележка) | Пожелавам много сбъднати мечти занапред !
От мен искрено пожелание за успех и късмет !
(в поезията и в личния живот) |
]
Re: Триптих II /Смърт/ от bon_bon на 05.12.2006 @ 09:54:20 (Профил | Изпрати бележка) | Твойте пожелания са и мой за теб - от сърце! |
]
Re: Триптих II /Смърт/ от bon_bon на 05.12.2006 @ 10:41:38 (Профил | Изпрати бележка) | Твойте пожелания са и мой за теб - от сърце! |
]
Re: Триптих II /Смърт/ от bogpan (bogpan@mail.bg) на 30.11.2006 @ 18:04:04 (Профил | Изпрати бележка) http://bogpan.wordpress.com/ | Интересно завъртане е животът. Тази година бях на това същото място в Калфер. Имаха чудесни книги и много любезно една от тях ни отвори църквата. За съжаление не можах да си купя, нищо в този момент. Но споменът си е жив.
И макар, че стихотворение от този род със този стил и език, едва ли ще се приеме от широката аудитория ( други са нагласите) на мен ми действа успокояващо независимо от тематиката.
Но крайна смърт няма преди завръщането на Този, който никога не си е отивал.
Поздрави на тандема! |
Re: Триптих II /Смърт/ от bon_bon на 01.12.2006 @ 09:24:34 (Профил | Изпрати бележка) |
Знаеш ли , bogpan, за мен не е важно да се приеме от широката аудитория. Който не е бил там не би ми повярвал, трябва да почувстваш всичко. Ако можеш да изкараш 3 дни в един манастир от такъв род /почти със средновековни норми/ на 4-тия ще разбереш колко е мръсен светът който идва отвън на посещение и дори малко ще те е срам, че и ти си част от него.
Това е било любимото място на актьора Любомир Кабакчиев. След една въздишка на пейката пред манастирския зид /сега я няма/ е издъхнал там.Тези жени така почитат паметта му, колкото ние тук пишещите не можем, а да не говорим, че не го и познаваме...Изумителни са и изглеждат много силни, но имат предостатъчно време да работят над себе си, макар, че каноните на църквата са жестоки рамки, за тези които й се посвещават! |
]
Re: Триптих II /Смърт/ от bon_bon на 01.12.2006 @ 09:43:48 (Профил | Изпрати бележка) |
Тази жена, заслужава много, пише много с най-голямо удоволствие не премълчах името й, ако Св. Синод разбере това - ще я накажат, но това наказание няма да е свише, според мен!
Благодаря за разбирането! |
]
Re: Триптих II /Смърт/ от pikljo на 04.12.2006 @ 15:39:16 (Профил | Изпрати бележка) | бонбонче, а жената знае ли, че я публикуваш в мрежата? |
]
Re: Триптих II /Смърт/ от bon_bon на 04.12.2006 @ 17:22:18 (Профил | Изпрати бележка) |
Ще ме разбере, както и аз нея. Заслужава да знае, но
там са без радио и телевизия, а за компютър да не говорим. Излизат само с разрешение. Човешкото в нея е голямо - чакам коледа...
Как да го държа за мене си само и как да не ви го дам така, както на мене е дадено.
Мисля, че не греша. Обвинения приемам и вместо нея тук. Това е гледната точка на една жена на духа и тя
има място между нас!
|
]
Re: Триптих II /Смърт/ от bon_bon на 01.12.2006 @ 10:06:01 (Профил | Изпрати бележка) | О, ESEN,
ако искам да ти подаря мъничко вяра, надежда и любов - знай, че от тук го правя!
Прегръщам те силно! |
]
] | |