автор: DenSiana

Съблича ме,
С ръце, не само с поглед,

И пак танцувам гола до политане,
В ръцете му,
Със старите му чехли -
Вид женствено изпитване...
И пее ми,
Целува смъртоносно,
Сиамски хапе като хищник,
А аз не помня,
Било ли ми е някога такова нощно,
Забравено за птиците и дните...
Във мътната му задимена стая,
Във центъра на прага на звездите,
Издишвам, вдишвам го до края,
А той чертае винено косите ми...
Небрежно води ме нанатък,
където въздухът се определя от очите ми,
И няма повече когато,
Не иска пропуски и питане
И светлината се превръща в спомен,
Светът е чувството и ритъма,
И джазът до леглото е икона,
А другото потънало в гърдите ми...

Такава нощ е високосна,
Заспивам тихо, лекомислено,
И знам, била съм, Господи,
Не ме будете ако искате...