Усещам вкус на някаква мъгла
с утайка на отминала утеха.
С на зимата студената игла
небето шие тънката си дреха.
А аз зашивам думи на листа-
саван ли е, завеса ли...Не зная.
Или едно от малкото неща,
с които идва много близо Рая...
Това е то:от думи изкривен
е тоя свят. И мойте са излишни.
Но дълго са стояли вече в мен.
И искам над земята да ги плисна-
да станат мълчаливата река
в която всичко зло да се удави!
Повярвай: само твоята ръка
ми липсва, за да го направя.