автор: Nadya

Не ме събуждай...
още е толкова рано да сбъдвам мечтите си
и затвори онази врата през която
утрото бързо навлиза в деня.
Искам да досънувам приказката
в която днес не е вчера
и розовата пижама не означава
непременно любов,
а е само любима дреха...

Днес не бързам за никъде,
макар да закъснявам за поредния опит
да се вмъкна във кожата си,
оная двулицевата,на която все
бъркам страните
и когато острите ръбчета
попаднат отвътре
повърхността се обагря в червено.

Не ме субуждай!
Опасно е да будиш лунатици,
не знаеш колко е висок ръбът
по който са тръгнали...
Остави ме още за малко в съня,
точно сега се уча да плувам.