автор: evasion

***

В ден изгубен навярно от лятото
сме в пейзажа на приказна гледка !
Оглупели ли бяхме , когато
с тебе често обърквахме сметките ...

С думи хулни душите ранявахме ,
с ласки просехме пак извинение ,
уж от стола завинаги ставахме ,
после сядахме с тихо смирение .

И строихме и срутвахме мостове
към сърцата си - вечно виновни .
Пихме вино , забравили постите
после ровихме в старите спомени .

Вехти снимки от времето минало
в безпорядък пред нас пренареждахме ,
страстни мигове в кадър застинали
обещаваха нови надежди .

А отвред галопират угаснали ,
милиарди пропуснати мигове ,
неусетно със теб сме порастнали ...
Искам бъдеще ! Минало - стига !