автор: moeto

Калдаръмени улици
се вият нагоре,
нося свитъци
с мисъл за съпреживяване.

После се спускам по редовете.

Книгите взимат части от мен.

Усещам:

аромата;
гласовете;
лицата.

И всеки лист
е спомен
и паметник.

Те прииждат
и ги събирам на купчини.

Но както става в живота,
някой хлопва вратата,

а аз
се изкачвам
от начало.