Сърцето ми похлопва вяло
и всеки удар отброява
мига от време отлетяло,
отминало отвъд безкрая.
Сърцето ми похлопва мудно
и сякаш още не е будно
и често мен било е чудно
дали ще се събуди утре.
Сърцето ми похлопва празно.
Не свива се, не се и дразни,
не прескача при опасност.
Но празнотата е заразна!