автор: Anele

Тук си... нещо си забравил?
Е, кажи ми - не мълчи -
защо сега, а не тогава?
Как успя да се решиш?
Говори де, знам че можеш
и не помня да си ням,
кажи каквото те тревожи
и защо пристигна сам?
Да признавам - чаках двама
днес да ми се появите -
ти и новата ти дама,
както и да й е името.
Чакам да ми се похвалиш
я с работата, я с късмет,
чудно ми е как се сети
да ме потърсиш точно днес?
Стига! Как така ти липсвам?
Нали да си щастлив успя?
Помня, че това ми писа
и да се обаждаш спря...
Прав си, доста време мина,
а тогава бяхме други,
помня и лета, и зими...
Помня, че ми беше трудно
след като си тръгна.
Защо ми обясняваш
мотивите си от тогава?
Аз пък не изпитвам нужда
сега за тях да ти прощавам.
Тръгвай вече, че те чакат,
добре де - ще се чуем пак,
когато искам да си поговорим -
приятел си...
дори и мъничко отгоре.