автор: Akasha

Безлики и уморени рицари
сновяха около мен
достатъчно ли бях безлика и аз
че им вярвах?
Подай ми снопче светлина
за да мога да горя , да тлея
подай ми шепа тишина
за да мога себе си да намеря.
Колко глуха бях и аз
за да чувствам "обичам те"
като бледа дъга
над теб се извисявах.

Мрака ли уби света
и спряха хората да вярват
в чудесата на ноща
ех , а аз още се надявам.

Тихичко гали ме , самота
тихо за да не те чуе някой
галиш обаче онази грапавина
маската ми на лицето.

Че маската се носи за да крие
някаква ужасна гледка
иначе срамът ми няма да изпие
важна е всяка единствена клепка?

Колко единствени може да има
обърквам се в тази уникалност
колкото мнима е тази картина
огледалната пречупена реалност.

Може ли още да съм тук
и да имам в гърдите барут
тъпчи по навътре , звук
хвани честота на моето сърце.