автор: Akasha

Далеч , далеч от света
дори от звездите , някъде там
където не би искал да бъдеш
защото всичко е в развалини
и аз съм поредната от тях.
Пейзажа е глух , а твореца
ням ,
винаги е искал да каже
толкова много на света ,
но единственият начин
е да го нарисува и толкова
много думи остават скрити някъде
там между шедьовара и душата му.
Толкова му е омръзнало
от този студен свят ,
но не се отчайвай..тази вечер е твоя
и винаги е била само че не си знаел.
А той още очаква самотата
да се съблече гола за да може
да я нарисува а тя да му се навика
за да почувства цялата и студенина
за да усети дъха и..лъхащ
на хиляди погълнати души
обгърнати от нейната перелина
черна като ноща
и знаеш ли няма смисъл?
Там в пустошта няма да намериш
смях?нито повече мечти.
Щастието е нищо повече
от абсурдна идея
И знаеш ли самотата
не моли никога , просто взима това
за което е дошла.
Но ти не давай на твореца
глинени сърца които не бият
той ще ги изпусне , не му трябват
и така ще умрат още няколко
идеи и надежди.
Вятъра се издига и целува
хлъзгаво , неравномерно , изтъпено
може би ще вали..
излей този дъжд над пустошта
за да покълнат новите души
препълнени с мечти и надежда
грижи се за тях и ще покълнат
с нови наситени с вяра кълнове..
картината ще е няма ,
за да можеш сам да почувстваш
идеите на самотата..