Аз пак съм си старата, същата.
Но някак ми го няма сънуването.
Губя си мислите. А връщането
им е по-трудно и от рисуване.
Аз пак съм си тук, пак си пиша.
Но май ми избягаха залезите.
И Слънцата ми вече... не дишат.
А защо ли ми бе да ги пазя...?
Ех, как си летят времената, нали,
малко скучни и сякаш начупени -
на спомени. А и на грешки дори...
Във сънища, още неслучени...