автор: idan1

Вълнение не липсва.
Напротив дори -
не сам
се вълнувам.

Сред пейзажи
красиви пътувам -
равнина непозната, гладка
стъпка по стъпка
с интерес разглеждам.

В южния край
хълм се чаровен издига,
фатално привлича,
каква ли прелест предлага?

Затичах се!
Бързо разбрах -
с тичане
се наслада
не достига.

Събуждам се!
Сънят жив е
още в мен,
пола дълга сънувам.

Събличам я! Бавно,
от предишното място
всеки път
и още не съм
я съблякъл съвсем.