автор: sapfir

Отново дяволският огън
тази нощ почука на вратата
и ме помоли да отворя,
да се предам на суетата.
Ела ми казва, с мен тръгни
към далечни, хубави страни.
Ще ти покажа приказка една.
В нея има много чудеса.
Не си мечтала и в съня си за това.
Пред мене - огънят гори,
зад мене - Бог стои.
Дяволе,
    знам какво е да си там.
Отивай си.
Без мен върви.
Не искам да съм прашинка
в затворени,
        красиви,
            стъклени стени.
Била съм дърво без корени.
Аз няма
с теб да тръгна.
Оставам в моята страна.
Ако трябва - боса ще вървя.
Ако трябва - в адски огън ще горя,
но по български, докрай ще отстоя.