автор: bon_bon

Знам, че ти бях нужна
повече от всякога.
Нужна,
отвъд жестоките разстояния,
отвъд дълбоката бездна...
данно си разбрал.
По златната есен
аз ти изпращам
тази изповед кратка -
моя вик закъснял...
Твоята птица
от далечни места се обади,
дочух нейния стон.
Дано да я застигнат
и топли пролетни ветрове...
Знам,
огромна е
голямата мъка,
голяма е
малката радост,
когато е невъзможно
да делим на две!
Как искам
моя вик закъснял
да чуят
и топлите пролетни ветрове,
отвъд дълбоката бездна,
отвъд жестоките разстояния.