автор: Rimoza

Ако намръщен лед скове,
в полет твоите криле,
топлина на другите дари
и ледът ще се стопи.
Ако хлябът ти горчи
и тъга обсеби твоите дни,
с гладния го сподели,
и отново радост ще звъни.
Ако безкрил е твоят ден,
от споделеност лишен,
сърцето си на другите раздай,
и адът ще се превърне в рай.
Ако любим ти измени,
и останеш без мечти,
от залеза изгрев сътвори,
в други две искрени очи,
и отново щастлив ще си ти.
Ако катранен облак осмърти,
в теб слънцето и мрак закръжи,
с добро на злото отвърни,
и ново слънце знай ще се роди.