автор: Donsky

Да дойдеш братко, да видиш,
какво се чудо извършва
в София града голяма.
Какво се чудо извършва
сутрина по изгрев слънце.
Какво се чудо извършва
в тролея в единицата.

Първом още на спирката
тълпа огромна от хора.
Ситно с крака си потропва,
тънко с уста си подсвирква,
топло ръце си потрива -
тълпа е, но търпелива.

Минават минути десет.
Тълпа по-огромна от хора.
Ситно с крака си потропва...
Да, ... виж по нагоре.

Минават минути двайсет.
Паважа стене от тежест.
Тролей къде е не знай се.
От всъде духа на свежест.

Но в миг се люшва тълпата,
часовникът осем бие.
Всеки си търси краката,
тролей май, отдолу иде.

Тежко като гемия,
на тласъци и талази,
тролей към спирката лази.

Както си лази, излази.
Отмина всинца ни нази.

Но ето след него втори,
пълен като консерва.
Кой е юнак да се бори.
Пропукват стави и нерви.

Вътре съм братко, целия!
Душата гори от радост!
Сега ще викна, запея...
Е, не баш сега, но след малко.

Тръгва леко колата,
моторите мощно вият
Хора по стъпалата,
как да се вътре сбият?

Тънко шофьор се усмихва
и на спирачка си скача
който се хванал, хванал,
другото - майка плаче!

Гласец прописква изстискан:
"Картофи ли возиш братче?!"
Отговор следва изискан:
"Абе, каквотo се качи"

--------------------------------------

Странна софийска сутрин.
Ранна идва умора.
Вънка - навити кукли.
Вътре - картофохора.