автор: amebcho

ти ни подминаваш хиляди пъти
облечен в твоя претенциозен костюм
бързащ за парите чакащи те в края на месеца
обичаш четирицифрените суми, и петцифрените
поглеждайки нервно часовника си, скаран с времето
гледащ в лъскавите си и леки обувки
чиято марка не е позната на хора като нас
отиващ към незнамкоясикласата с която хвърчиш
към края на работния си ден

ти ни подминаваш хиляди пъти
свършил работа, доволен, леко нервен
когато с последните тикове на бързането си почти
търчиш, отивайки на ресторант където вечерята те чака
топла и ухаеща, а ти без да я поглеждаш я натъпкваш
в болезнено празния си корем
после отиваш на бар и отново ни подминаваш

а ние свирим в един подлез, свирим и пеем
опияняваме се от музиката и някои танцуват
не! не сме дошли на баскинг , пред нас е празно
липсва шапката която очакваш като съпровод
липсват падащите в нея монети
липсва нуждата да наведеш глава за да не ни виждаш
докато ни подминаваш

а ние пеем и свирим за теб
и за всички други хора също и за кучетата и колите и
за улиците и те гледаме в очите докато бързаш
наблюдаваме и другите хора, които бързат и се бутат
няма такива танци като подтикнатите от ежедневието
от истинския живот който те блъска, удря и се опитва
да си играе игрички с теб а ние го гледаме
и му се смеем...
и се чудим как да го изиграем
но няма как
трябва просто да се научим да танцуваме
до съвършенство