автор: BlueEyes

Изгарял те е пламъка в сърцето ти
очите ти са светели без свян
с усмивка водел си ги една след друга
на кладата на своята душа

към огъня те летели са
с наивна доброта
а ти изчаквал си ги по-близо
завинаги дамгосвал си тяхната съдба

каменно било е сърцето ти
не си му давал да шепне в нощта
но вече ужасно трудно е
да затвориш неговата уста

защото с Нея друго е
не си могъл да понесеш нейната тъга
тя достатъчно горяла е
в леда на своята самота

от момента в който видял си я
разбрал си, че не можеш пак така
и знаеш, че твоя свят ще свърши
когато огъня ти срещне нейната сълза

и разбираш, че дошло е време
да даваш само нежна топлина
нека Тя се сгрее тихо
в нейните очи си намерил
истинската светлина