автор: fair_hair

Искам да се възкача
на най-висока планина
и да крещя, и да зова
името на Господа!
Да погледне към мене,
а аз - неверница
седя на колене
и над мен Вечерница...
И моля за прошка,
за милост, за обич,
загърбила пошлост,
изстрадала повече
отколкото мога
(признавам си вече!) -
опирам до Бога...
Присяда и вечер...
Започвам да моля
горещо, дълбоко,
доколкото мога
да викам доброто.
Зова и късмета:
"Не ме подминавай
като звънка монета!
Не продължавай!
А спри се при мене
и докажи ми -
ориста не е бреме!
Разграничи ми
светло от тъмно,
зло от добро,
звучно от шумно,
това-онова...
И за накрая
видяла различия,
от тях поумняла,
избрала приличните
спирам да моля!
Разбрала съм редното!
Отивам да сторя
потребното!